Izumrudkata (Катя) Izumrudkata (Катя)
22 290
4 abr 2016, 20:40

Клетка

  Poesía
692 0 7

В капан остават моите мисли...

а кръвта във вените пулсира,

ще разкъсам ли, тежките окови,

които са се вплели в душата ми...

И ето вик на самота - раздира

цялата вселена ... душата ми

притихнала стои. Ще може ли,

сама да продължи и да превърже

кървящите рани  на сърцето...

Защо живота в клетка ме постави?

И търся отговори на толкова въпроси!

Защо когато с доброта живееш...

невидимите  остриета на мрака

забиват в теб отровните стрели,

на отчаяние, страх и безнадежност.

Изгубих се, попаднах  в клетка,

отчаяно протягам аз ръце...

Не ме ли, виждате!

Не ме ли, чувате!

И този вик на самота - сама разкъсвам

тежките окови които са се вплели в мен.

Затова разстила времето посоки -

разстила път към вечността...

И нови сини хоризонти изпълват

най - светлите ми дни и няма

назад да се обръщам...вървя

посоката е вярна...към свят

изпълнен с доброта...

 

15.02.2016г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Izumrudkata (Катя)
    Izumrudkata (Катя)
    Антоан, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Izumrudkata (Катя)
    Izumrudkata (Катя)
    Анастасия, благодаря ти!Най - трудния път е да опазиш сърцето и душата си чиста!
    Марина, благодаря ти за хубавите думи, докоснаха ме ...!
    Бела, благодаря ти!Изгубих се, попаднах в клетка,
    отчаяно протягам аз ръце... Чула си викът ми... този вик на самота...
    Анелия, благодаря ти за хубавия коментар!
    Веси,благодаря ти!
    И блестят в утринта неродените дни...
    и ни мамят магически по - тях да преминем.
    Вече знам, че този свят е безумно красив
    когото с обич докоснеш душата ми!
  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Докосна ме. Почувствах! Поздравления!
  • aleksandra79 (Анелия Александрова)
    aleksandra79 (Анелия Александрова)
    Прекрасно стихотворение, но финалът е поразителен:
    "посоката е вярна...към свят
    изпълнен с доброта..."
  • vedrina (Марина Стоянова)
    vedrina (Марина Стоянова)
    Кате - прелестна си..., излъчваш доброта, нежност - изящество...!!! Какво повече от това...!!!
    "Защо когато с доброта живееш...
    невидимите остриета на мрака
    забиват в теб отровните стрели,
    на отчаяние, страх и безнадежност."

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0