В капан остават моите мисли...
а кръвта във вените пулсира,
ще разкъсам ли, тежките окови,
които са се вплели в душата ми...
И ето вик на самота - раздира
цялата вселена ... душата ми
притихнала стои. Ще може ли,
сама да продължи и да превърже
кървящите рани на сърцето...
Защо живота в клетка ме постави?
И търся отговори на толкова въпроси!
Защо когато с доброта живееш... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse