Izumrudkata (Катя)
22 290

Apr 4, 2016, 8:40 PM

Клетка

Poetry

690 0 7

В капан остават моите мисли...

а кръвта във вените пулсира,

ще разкъсам ли, тежките окови,

които са се вплели в душата ми...

И ето вик на самота - раздира

цялата вселена ... душата ми

притихнала стои. Ще може ли,

сама да продължи и да превърже

кървящите рани на сърцето...

Защо живота в клетка ме постави?

И търся отговори на толкова въпроси!

Защо когато с доброта живееш...

невидимите остриета на мрака

забиват в теб отровните стрели,

на отчаяние, страх и безнадежност.

Изгубих се, попаднах в клетка,

отчаяно протягам аз ръце...

Не ме ли, виждате!

Не ме ли, чувате!

И този вик на самота - сама разкъсвам

тежките окови които са се вплели в мен.

Затова разстила времето посоки -

разстила път към вечността...

И нови сини хоризонти изпълват

най - светлите ми дни и няма

назад да се обръщам...вървя

посоката е вярна...към свят

изпълнен с доброта...

15.02.2016г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Izumrudkata (Катя)

Антоан, благодаря ти за хубавия коментар!

2016-04-22T08:26:19+03:00
Izumrudkata (Катя)

Анастасия, благодаря ти!Най - трудния път е да опазиш сърцето и душата си чиста!
Марина, благодаря ти за хубавите думи, докоснаха ме ...!
Бела, благодаря ти!Изгубих се, попаднах в клетка,
отчаяно протягам аз ръце... Чула си викът ми... този вик на самота...
Анелия, благодаря ти за хубавия коментар!
Веси,благодаря ти!
И блестят в утринта неродените дни...
и ни мамят магически по - тях да преминем.
Вече знам, че този свят е безумно красив
когото с обич докоснеш душата ми!

2016-04-06T21:39:44+03:00
Веси_Еси (Еси)

Докосна ме. Почувствах! Поздравления!

2016-04-06T13:04:26+03:00
aleksandra79 (Анелия Александрова)

Прекрасно стихотворение, но финалът е поразителен:
"посоката е вярна...към свят
изпълнен с доброта..."

2016-04-05T13:45:06+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Кате - прелестна си..., излъчваш доброта, нежност - изящество...!!! Какво повече от това...!!!
"Защо когато с доброта живееш...
невидимите остриета на мрака
забиват в теб отровните стрели,
на отчаяние, страх и безнадежност."

2016-04-05T10:22:14+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9