Apr 4, 2016, 8:40 PM

Клетка 

  Poetry
438 0 8

В капан остават моите мисли...

а кръвта във вените пулсира,

ще разкъсам ли, тежките окови,

които са се вплели в душата ми...

И ето вик на самота - раздира

цялата вселена ... душата ми

притихнала стои. Ще може ли,

сама да продължи и да превърже

кървящите рани  на сърцето...

Защо живота в клетка ме постави?

И търся отговори на толкова въпроси!

Защо когато с доброта живееш...

невидимите  остриета на мрака

забиват в теб отровните стрели,

на отчаяние, страх и безнадежност.

Изгубих се, попаднах  в клетка,

отчаяно протягам аз ръце...

Не ме ли, виждате!

Не ме ли, чувате!

И този вик на самота - сама разкъсвам

тежките окови които са се вплели в мен.

Затова разстила времето посоки -

разстила път към вечността...

И нови сини хоризонти изпълват

най - светлите ми дни и няма

назад да се обръщам...вървя

посоката е вярна...към свят

изпълнен с доброта...

 

15.02.2016г

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Антоан, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Анастасия, благодаря ти!Най - трудния път е да опазиш сърцето и душата си чиста!
    Марина, благодаря ти за хубавите думи, докоснаха ме ...!
    Бела, благодаря ти!Изгубих се, попаднах в клетка,
    отчаяно протягам аз ръце... Чула си викът ми... този вик на самота...
    Анелия, благодаря ти за хубавия коментар!
    Веси,благодаря ти!
    И блестят в утринта неродените дни...
    и ни мамят магически по - тях да преминем.
    Вече знам, че този свят е безумно красив
    когото с обич докоснеш душата ми!
  • Докосна ме. Почувствах! Поздравления!
  • Прекрасно стихотворение, но финалът е поразителен:
    "посоката е вярна...към свят
    изпълнен с доброта..."
  • Кате - прелестна си..., излъчваш доброта, нежност - изящество...!!! Какво повече от това...!!!
    "Защо когато с доброта живееш...
    невидимите остриета на мрака
    забиват в теб отровните стрели,
    на отчаяние, страх и безнадежност."
  • Младене, благодаря ти за хубавия коментар!
  • "Самотата ни буди навсякъде", Катя! Чудесен финал - надеждата за един по-добър свят е всичко, което ни остава и на което можем да се надяваме.
Random works
: ??:??