Клетка
В капан остават моите мисли...
а кръвта във вените пулсира,
ще разкъсам ли, тежките окови,
които са се вплели в душата ми...
И ето вик на самота - раздира
цялата вселена ... душата ми
притихнала стои. Ще може ли,
сама да продължи и да превърже
кървящите рани на сърцето...
Защо живота в клетка ме постави?
И търся отговори на толкова въпроси!
Защо когато с доброта живееш...
невидимите остриета на мрака
забиват в теб отровните стрели,
на отчаяние, страх и безнадежност.
Изгубих се, попаднах в клетка,
отчаяно протягам аз ръце...
Не ме ли, виждате!
Не ме ли, чувате!
И този вик на самота - сама разкъсвам
тежките окови които са се вплели в мен.
Затова разстила времето посоки -
разстила път към вечността...
И нови сини хоризонти изпълват
най - светлите ми дни и няма
назад да се обръщам...вървя
посоката е вярна...към свят
изпълнен с доброта...
15.02.2016г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
