Izumrudkata (Катя)
22 290

4 апр. 2016 г., 20:40

Клетка

Поэзия

693 0 7

В капан остават моите мисли...

а кръвта във вените пулсира,

ще разкъсам ли, тежките окови,

които са се вплели в душата ми...

И ето вик на самота - раздира

цялата вселена ... душата ми

притихнала стои. Ще може ли,

сама да продължи и да превърже

кървящите рани на сърцето...

Защо живота в клетка ме постави?

И търся отговори на толкова въпроси!

Защо когато с доброта живееш...

невидимите остриета на мрака

забиват в теб отровните стрели,

на отчаяние, страх и безнадежност.

Изгубих се, попаднах в клетка,

отчаяно протягам аз ръце...

Не ме ли, виждате!

Не ме ли, чувате!

И този вик на самота - сама разкъсвам

тежките окови които са се вплели в мен.

Затова разстила времето посоки -

разстила път към вечността...

И нови сини хоризонти изпълват

най - светлите ми дни и няма

назад да се обръщам...вървя

посоката е вярна...към свят

изпълнен с доброта...

15.02.2016г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Izumrudkata (Катя)

Антоан, благодаря ти за хубавия коментар!

2016-04-22T08:26:19+03:00
Izumrudkata (Катя)

Анастасия, благодаря ти!Най - трудния път е да опазиш сърцето и душата си чиста!
Марина, благодаря ти за хубавите думи, докоснаха ме ...!
Бела, благодаря ти!Изгубих се, попаднах в клетка,
отчаяно протягам аз ръце... Чула си викът ми... този вик на самота...
Анелия, благодаря ти за хубавия коментар!
Веси,благодаря ти!
И блестят в утринта неродените дни...
и ни мамят магически по - тях да преминем.
Вече знам, че този свят е безумно красив
когото с обич докоснеш душата ми!

2016-04-06T21:39:44+03:00
Веси_Еси (Еси)

Докосна ме. Почувствах! Поздравления!

2016-04-06T13:04:26+03:00
aleksandra79 (Анелия Александрова)

Прекрасно стихотворение, но финалът е поразителен:
"посоката е вярна...към свят
изпълнен с доброта..."

2016-04-05T13:45:06+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Кате - прелестна си..., излъчваш доброта, нежност - изящество...!!! Какво повече от това...!!!
"Защо когато с доброта живееш...
невидимите остриета на мрака
забиват в теб отровните стрели,
на отчаяние, страх и безнадежност."

2016-04-05T10:22:14+03:00

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬