26 dic 2008, 22:55

Клетка на греха

  Poesía » Otra
1.2K 0 13
 

Всеки звук от старото пиано

впива се болезнено в моята душа

и често мечтая да изкрещя...

Грешна съм. Така е, защото

нямам вече и капка свобода.

Отпи и последната глътка живота

и ме вкара в ужасна клетка,

изпълнена със мъка, болка и самота.

Затова поддадох се аз на греха!

Ти единствен можеш да ме спреш.

Ти единствен можеш

да ме отървеш от този копнеж...

Но ти си нейде из света

и не виждаш как страда моята душа.

Остава ми само едно -

да чакам теб и твоето сияние

на изгряваща звезда в нощта,

за да изляза от клетката на греха!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...