26 dic 2008, 22:55

Клетка на греха

  Poesía » Otra
1.2K 0 13
 

Всеки звук от старото пиано

впива се болезнено в моята душа

и често мечтая да изкрещя...

Грешна съм. Така е, защото

нямам вече и капка свобода.

Отпи и последната глътка живота

и ме вкара в ужасна клетка,

изпълнена със мъка, болка и самота.

Затова поддадох се аз на греха!

Ти единствен можеш да ме спреш.

Ти единствен можеш

да ме отървеш от този копнеж...

Но ти си нейде из света

и не виждаш как страда моята душа.

Остава ми само едно -

да чакам теб и твоето сияние

на изгряваща звезда в нощта,

за да изляза от клетката на греха!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...