Dec 26, 2008, 10:55 PM

Клетка на греха

  Poetry » Other
1.2K 0 13
 

Всеки звук от старото пиано

впива се болезнено в моята душа

и често мечтая да изкрещя...

Грешна съм. Така е, защото

нямам вече и капка свобода.

Отпи и последната глътка живота

и ме вкара в ужасна клетка,

изпълнена със мъка, болка и самота.

Затова поддадох се аз на греха!

Ти единствен можеш да ме спреш.

Ти единствен можеш

да ме отървеш от този копнеж...

Но ти си нейде из света

и не виждаш как страда моята душа.

Остава ми само едно -

да чакам теб и твоето сияние

на изгряваща звезда в нощта,

за да изляза от клетката на греха!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...