Клетка на греха
Всеки звук от старото пиано
впива се болезнено в моята душа
и често мечтая да изкрещя...
Грешна съм. Така е, защото
нямам вече и капка свобода.
Отпи и последната глътка живота
и ме вкара в ужасна клетка,
изпълнена със мъка, болка и самота.
Затова поддадох се аз на греха!
Ти единствен можеш да ме спреш.
Ти единствен можеш
да ме отървеш от този копнеж...
Но ти си нейде из света
и не виждаш как страда моята душа.
Остава ми само едно -
да чакам теб и твоето сияние
на изгряваща звезда в нощта,
за да изляза от клетката на греха!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Георгиева Всички права запазени
