14 jul 2010, 16:56

Клетва

  Poesía
844 0 2

Не ще мечтая, търсейки утеха,

а думите си ще превърна  в  дълг,

не ще затрия  в себе си човека,

изгаряйки го в тлеещата скръб.

 

Не ще пиянствам, с болката безверен,

заспивайки предаден, уморен,

и търсейки  в чашката спасение,

тъй както слепият все търси ден.

 

Не ще се кая жертвен пред олтара,

не ще проклинам своя земен път,

не ще забравя своя дом и вяра,

заклевам се в това пореден път.

 

Не ще ридая жалко  в своята слабост,

заричайки се  в нечии слова,

във всяка болка има късче радост,

във всяка радост - мъничко тъга.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...