14 jul 2010, 16:56

Клетва

  Poesía
847 0 2

Не ще мечтая, търсейки утеха,

а думите си ще превърна  в  дълг,

не ще затрия  в себе си човека,

изгаряйки го в тлеещата скръб.

 

Не ще пиянствам, с болката безверен,

заспивайки предаден, уморен,

и търсейки  в чашката спасение,

тъй както слепият все търси ден.

 

Не ще се кая жертвен пред олтара,

не ще проклинам своя земен път,

не ще забравя своя дом и вяра,

заклевам се в това пореден път.

 

Не ще ридая жалко  в своята слабост,

заричайки се  в нечии слова,

във всяка болка има късче радост,

във всяка радост - мъничко тъга.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...