Jul 14, 2010, 4:56 PM

Клетва

  Poetry
838 0 2

Не ще мечтая, търсейки утеха,

а думите си ще превърна  в  дълг,

не ще затрия  в себе си човека,

изгаряйки го в тлеещата скръб.

 

Не ще пиянствам, с болката безверен,

заспивайки предаден, уморен,

и търсейки  в чашката спасение,

тъй както слепият все търси ден.

 

Не ще се кая жертвен пред олтара,

не ще проклинам своя земен път,

не ще забравя своя дом и вяра,

заклевам се в това пореден път.

 

Не ще ридая жалко  в своята слабост,

заричайки се  в нечии слова,

във всяка болка има късче радост,

във всяка радост - мъничко тъга.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...