14 июл. 2010 г., 16:56

Клетва

843 0 2

Не ще мечтая, търсейки утеха,

а думите си ще превърна  в  дълг,

не ще затрия  в себе си човека,

изгаряйки го в тлеещата скръб.

 

Не ще пиянствам, с болката безверен,

заспивайки предаден, уморен,

и търсейки  в чашката спасение,

тъй както слепият все търси ден.

 

Не ще се кая жертвен пред олтара,

не ще проклинам своя земен път,

не ще забравя своя дом и вяра,

заклевам се в това пореден път.

 

Не ще ридая жалко  в своята слабост,

заричайки се  в нечии слова,

във всяка болка има късче радост,

във всяка радост - мъничко тъга.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...