ravnina (Стефка Данева)
2 2
3 nov 2011, 20:49

Клетва 

  Poesía » De amor
610 0 5

Отдавна те затрупах с камъни - 

на тънките змии храна да станеш,

на тъмно да умираш, да изгниваш,

луна и слънце да не видиш.

 

Клетвите ми били са напусто - 

вятърът напролет ги помете.

От камъните помен не остана,

а ти, любов - поникна цвете.

 

Лицето  ми отново руменее

под погледа му луд - като тогава.

Времето ни в шепа се събира

и всичко пак е Божия направа.

 

Очите му, любов, попиват мене.

Дълбоко аз във него се спотайвам

до оня миг, когато пак ще мога

юздите на кръвта му да омайвам.

 

Кажи му ти, любов, че ще го чакам

на синята поляна от тинтява.

Животът пълен е със змийски кожи,

но цветето след клетвата... остава.

© Стефка Данева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??