Ето я старата буна,

морето под нея блести,

скалите надвесени ниско,

я гледат с тъмни очи.



Със скули изпити и празни,

на чело с вековни бразди,

навъсено сянка ù хвърлят,

докато брегът замълчи.



И слушат вълните да пеят,

разказвайки буната как

свидетел на влюбени била,

била е, а днеска е знак.



Знакът за дадена клетва,

пристан, закотвил света

на тези, които се любят

и пазят до гроб любовта.



Ето я старата буна,

морето под нея бучи,

защото навярно си спомня

каква клетва даде ми ти!