15 дек. 2009 г., 12:28
Ето я старата буна,
морето под нея блести,
скалите надвесени ниско,
я гледат с тъмни очи.
Със скули изпити и празни,
на чело с вековни бразди,
навъсено сянка ù хвърлят,
докато брегът замълчи.
И слушат вълните да пеят,
разказвайки буната как
свидетел на влюбени била,
била е, а днеска е знак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация