Клетва
Ето я старата буна,
морето под нея блести,
скалите надвесени ниско,
я гледат с тъмни очи.
Със скули изпити и празни,
на чело с вековни бразди,
навъсено сянка ù хвърлят,
докато брегът замълчи.
И слушат вълните да пеят,
разказвайки буната как
свидетел на влюбени била,
била е, а днеска е знак.
Знакът за дадена клетва,
пристан, закотвил света
на тези, които се любят
и пазят до гроб любовта.
Ето я старата буна,
морето под нея бучи,
защото навярно си спомня
каква клетва даде ми ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
