Ето я старата буна,
морето под нея блести,
скалите надвесени ниско,
я гледат с тъмни очи.
Със скули изпити и празни,
на чело с вековни бразди,
навъсено сянка ù хвърлят,
докато брегът замълчи.
И слушат вълните да пеят,
разказвайки буната как
свидетел на влюбени била,
била е, а днеска е знак. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up