Клетва
Ето я старата буна,
морето под нея блести,
скалите надвесени ниско,
я гледат с тъмни очи.
Със скули изпити и празни,
на чело с вековни бразди,
навъсено сянка ù хвърлят,
докато брегът замълчи.
И слушат вълните да пеят,
разказвайки буната как
свидетел на влюбени била,
била е, а днеска е знак.
Знакът за дадена клетва,
пристан, закотвил света
на тези, които се любят
и пазят до гроб любовта.
Ето я старата буна,
морето под нея бучи,
защото навярно си спомня
каква клетва даде ми ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
