24 dic 2007, 1:06

Клетва

  Poesía
963 0 16
 

Кълна се - днешна съм,

от вчера са ми само раните

и не-изтрезняващата трезвеност...

Проплаках, пушейки

по най-високите етажи -

отгоре идвах. Лицемерно е.

Дори и майка ми все още помни

колко си "различен"

а тя е...

една от многото е Майката.

Кълна се, не съм сама.

От улицата, Мери Джейн

е най-добрата ми приятелка

и вдишвам хероина,

когато ме обичат -

минута, десет

мъничко любов

и след това съм вече

бившата.

Кълна се, ще се върна.

Сега съм малко друга.

Във качеството - лека съм.

И никой не оспорва давността

на една "приятелска" утеха.

Оцелях...

Познах го в съдията.

- "Всички да станат!" -

Аз паднах.

На сърцето си...

(разбито бе до свиване)

В самотата си не искам много.

Дори и за погледите плащам.

Кредитна съм. Фалитно скъпа.

Кълна се,

                     вярна съм до болка.

(на собствената си природа)

Оживявам,

а притежавам единствено

един пакет малборо

                                 и три аборта.

Кълна се - правилно пресичам.

Понякога прилягам булевардно

(дълго време)

пред онази зебра,

светофарът винаги лилав е -

и никой никога не чака,

и никой никого не вижда.

А аз  се вливам остро-сигнално

в избелялата последна лента -

едноръкото хлапе

                         с незапалена цигара.

Запалка?!

Кълна се, че не исках, ала трябва...

По-добре едно паве на улицата,

отколкото

бутилката на татко вкъщи -

вечер късно,

                                   сутрин рано.

Кълна се, че не страдам.

И вярвам в Коледа.

Макар че

никога не ми се случи

                                     да бъда

онова дете

от картичката в павилиона.

Кълна се - ще ме бъде.

И някой ден, минавайки

по зебрата, онази същата -

подай ръка,

по дяволите -

погледни ме...

                    не струва много,

половин сърце,

                             кълна се.

Кълна се - ще ме бъде!

 

*****

 

 лилаво е...

Да тръгваме.

Кръстовището днес,

околовръстно е

и катастрофално режещо

 - отляво -

щом се стъмни.

"Чудо е" сам да си,

когато има много, страшно много -

                                тротоари...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Киара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Май на първо място не му викат поезия
    Че съм странна,странна съм,а ма чак и поетеса...

    Всеки сам избира какво ще му хареса и какво не,
    съжалявам,че сте се отегчили.
  • не,определено си странна поетеса
    тази поезия как трябва да се казва?
    много думи,докато стигне човек до края,забрави началото
  • Безмълвие...!
    Поклон, пред перото ти!
    Весели празници!
  • Благодаря ви!!!
    Чудесата са сърцата ни,които обичат заради и след всичко...

  • Вярвай в чудото си! Ще те бъде!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...