24 дек. 2007 г., 01:06

Клетва

964 0 16
 

Кълна се - днешна съм,

от вчера са ми само раните

и не-изтрезняващата трезвеност...

Проплаках, пушейки

по най-високите етажи -

отгоре идвах. Лицемерно е.

Дори и майка ми все още помни

колко си "различен"

а тя е...

една от многото е Майката.

Кълна се, не съм сама.

От улицата, Мери Джейн

е най-добрата ми приятелка

и вдишвам хероина,

когато ме обичат -

минута, десет

мъничко любов

и след това съм вече

бившата.

Кълна се, ще се върна.

Сега съм малко друга.

Във качеството - лека съм.

И никой не оспорва давността

на една "приятелска" утеха.

Оцелях...

Познах го в съдията.

- "Всички да станат!" -

Аз паднах.

На сърцето си...

(разбито бе до свиване)

В самотата си не искам много.

Дори и за погледите плащам.

Кредитна съм. Фалитно скъпа.

Кълна се,

                     вярна съм до болка.

(на собствената си природа)

Оживявам,

а притежавам единствено

един пакет малборо

                                 и три аборта.

Кълна се - правилно пресичам.

Понякога прилягам булевардно

(дълго време)

пред онази зебра,

светофарът винаги лилав е -

и никой никога не чака,

и никой никого не вижда.

А аз  се вливам остро-сигнално

в избелялата последна лента -

едноръкото хлапе

                         с незапалена цигара.

Запалка?!

Кълна се, че не исках, ала трябва...

По-добре едно паве на улицата,

отколкото

бутилката на татко вкъщи -

вечер късно,

                                   сутрин рано.

Кълна се, че не страдам.

И вярвам в Коледа.

Макар че

никога не ми се случи

                                     да бъда

онова дете

от картичката в павилиона.

Кълна се - ще ме бъде.

И някой ден, минавайки

по зебрата, онази същата -

подай ръка,

по дяволите -

погледни ме...

                    не струва много,

половин сърце,

                             кълна се.

Кълна се - ще ме бъде!

 

*****

 

 лилаво е...

Да тръгваме.

Кръстовището днес,

околовръстно е

и катастрофално режещо

 - отляво -

щом се стъмни.

"Чудо е" сам да си,

когато има много, страшно много -

                                тротоари...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Киара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Май на първо място не му викат поезия
    Че съм странна,странна съм,а ма чак и поетеса...

    Всеки сам избира какво ще му хареса и какво не,
    съжалявам,че сте се отегчили.
  • не,определено си странна поетеса
    тази поезия как трябва да се казва?
    много думи,докато стигне човек до края,забрави началото
  • Безмълвие...!
    Поклон, пред перото ти!
    Весели празници!
  • Благодаря ви!!!
    Чудесата са сърцата ни,които обичат заради и след всичко...

  • Вярвай в чудото си! Ще те бъде!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...