Клетва
Кълна се - днешна съм,
от вчера са ми само раните
и не-изтрезняващата трезвеност...
Проплаках, пушейки
по най-високите етажи -
отгоре идвах. Лицемерно е.
Дори и майка ми все още помни
колко си "различен"
а тя е...
една от многото е Майката.
Кълна се, не съм сама.
От улицата, Мери Джейн
е най-добрата ми приятелка
и вдишвам хероина,
когато ме обичат -
минута, десет
мъничко любов
и след това съм вече
бившата.
Кълна се, ще се върна.
Сега съм малко друга.
Във качеството - лека съм.
И никой не оспорва давността
на една "приятелска" утеха.
Оцелях...
Познах го в съдията.
- "Всички да станат!" -
Аз паднах.
На сърцето си...
(разбито бе до свиване)
В самотата си не искам много.
Дори и за погледите плащам.
Кредитна съм. Фалитно скъпа.
Кълна се,
вярна съм до болка.
(на собствената си природа)
Оживявам,
а притежавам единствено
един пакет малборо
и три аборта.
Кълна се - правилно пресичам.
Понякога прилягам булевардно
(дълго време)
пред онази зебра,
светофарът винаги лилав е -
и никой никога не чака,
и никой никого не вижда.
А аз се вливам остро-сигнално
в избелялата последна лента -
едноръкото хлапе
с незапалена цигара.
Запалка?!
Кълна се, че не исках, ала трябва...
По-добре едно паве на улицата,
отколкото
бутилката на татко вкъщи -
вечер късно,
сутрин рано.
Кълна се, че не страдам.
И вярвам в Коледа.
Макар че
никога не ми се случи
да бъда
онова дете
от картичката в павилиона.
Кълна се - ще ме бъде.
И някой ден, минавайки
по зебрата, онази същата -
подай ръка,
по дяволите -
погледни ме...
не струва много,
половин сърце,
кълна се.
Кълна се - ще ме бъде!
*****
лилаво е...
Да тръгваме.
Кръстовището днес,
околовръстно е
и катастрофално режещо
- отляво -
щом се стъмни.
"Чудо е" сам да си,
когато има много, страшно много -
тротоари...
© Киара All rights reserved.
