Пристъпяш плахо –
разнищена, смирена.
Едно небе, до вчера синьо,
е твоята надежда.
Държи те здраво.
На колене, а цялата трепериш.
Издигнати прегради,
когато нямаш сили.
Огньове жертвени на клада,
попадаш в ада.
Събрани пръсти в молитва
и клетва да останеш силна –
заради хората най-мили и обични.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados