21 dic 2019, 12:45

Клетва

  Poesía
884 0 0

Заклех се над листа и над перото,

че няма да пожаля нито ден –

настръхне ли край мене обществото,

да бъда неговия гняв свещен.

 

Но виж, то не настръхва цяло –

ту лявата, ту дясна половина.

И подранило или закъсняло

е времето, което ме подмина.

 

Все бързам по пътеките му голи.

Край мен се лутат слепите надежди,

а хората са като зли тополи

в шпалир по пътя, който ме повежда.

 

Не мога наполовина да съм верен

и наполовина да се чувствам прав –

да оправдавам болно недоверие,

да критикувам всеки дързък нрав.

 

А клетвата си как ли да осъдя,

че даже тя разделя своя бяг?

Не мога едновременно да бъда

пречистващо море и гузен бряг!

 

Перото ми е пълно със отрова,

а листът пърха като гълъб бял.

Как на душата да простя погрома

и да повярвам, че съм полетял?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...