21 дек. 2019 г., 12:45

Клетва

886 0 0

Заклех се над листа и над перото,

че няма да пожаля нито ден –

настръхне ли край мене обществото,

да бъда неговия гняв свещен.

 

Но виж, то не настръхва цяло –

ту лявата, ту дясна половина.

И подранило или закъсняло

е времето, което ме подмина.

 

Все бързам по пътеките му голи.

Край мен се лутат слепите надежди,

а хората са като зли тополи

в шпалир по пътя, който ме повежда.

 

Не мога наполовина да съм верен

и наполовина да се чувствам прав –

да оправдавам болно недоверие,

да критикувам всеки дързък нрав.

 

А клетвата си как ли да осъдя,

че даже тя разделя своя бяг?

Не мога едновременно да бъда

пречистващо море и гузен бряг!

 

Перото ми е пълно със отрова,

а листът пърха като гълъб бял.

Как на душата да простя погрома

и да повярвам, че съм полетял?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...