Клетва в храм душевен

Случи се така, щото с една жена позната,

по ред независещи от нас  причини,

разделихме се... ей нà - за нищо! И минаха, ехеее...  години...

А как бяхме влюбени...? Не питай! От  тук…  та чак до небесата!

Всичко беше  хубаво, слънчево и сладко,

но така и не успях да навляза в дебрите ù на  Душата.

Докоснаха ни се за малко, само във синхрон, сърцата...

Може би защото душевността ù бе богата, а времето ни бе тъй кратко.

Но ето така е трябвало... И така се  случи,

среща случайна - пред една стъклена  врата...

И от нея покана топла аз получих,

да вляза в храма на нейната Душа!

Тя каза: „- Влез във храма!

Влез и, ако ти хареса, остани!"

Трудно страницата на миналото отгърнах.

Преборих  една сърдечна  моя рана... и отвърнах:

Щом рекла, си ще вляза...

Щом рекла си...  и ще  поостана...

Изпървом червени рози ще поставя ей  в онази ваза.

После свещ ще запаля в знак на благодарност за любезната покана!

Душата ти със стих любовен ще погаля,

за да избърша пепелта на старата омраза,

която примесена със сълзи горчиви  тук-таме я каля

и Я  принуждава за милост в тъмните надежди да се валя!

После със специална нежна ръкавица,

направена от пух и пера на жар птица,

витражните стъкла на храма на Душата ти ще позачистя -

да влезе светлина ведра и духовно напориста!

Искам аз  на  сутринта  Душата твоя  да е будна!

Искам очите ти красиви да са отворени!

Искам да са свидетели на нещата... от мен сторени!

Искам да ме видиш прав пред олтара в мисия трудна!

Всички свещи във Душата ще запаля сам!

Всичко, що е от восък, ще гори

и за здраве, и за упокой дори...

трябва да личи, нали, че е Душевен храм.

Ще сторя грях във името на любовта,

клисаря ще почерпя с вино руйно!

Изтерзаните камбани на твоята душа

рано сутринта по изгрев той да забие буйно, буйно!

В центъра Душевен под купола ù ще застана -

точка силна - от дванадесет лъча светлина огряна!

С две ръце за кръста до сърцето си ще се хвана

и до края на сутрешната литургия там и ще остана!

Знам аз, Бог люби троица!

Молитва - ще отпратя аз към Него в този миг,

пък ако ще  това пред всички да е оповестено и със вик!

Молитва - Моята и твоята души да бъдат двоица!

Тук, пред олтара на твоята Душа, в любов се вричам!

Пред красотата ù  духовна с наведена глава ù коленича!

От предните си грехове любовни се отричам

и пред всички заявявам, че много те обичам!

Ще остана в твоя Храм Душевен, докато ти ми позволиш!

Няма за нищо и пред никого да настоявам!

Оставям ти сама нещата си да прецениш.

Решението твое без да се моля ще приема - единствено на любовта се уповавам!