Клетва в храм душевен
Случи се така, щото с една жена позната,
по ред независещи от нас причини,
разделихме се... ей нà - за нищо! И минаха, ехеее... години...
А как бяхме влюбени...? Не питай! От тук… та чак до небесата!
Всичко беше хубаво, слънчево и сладко,
но така и не успях да навляза в дебрите ù на Душата.
Докоснаха ни се за малко, само във синхрон, сърцата...
Може би защото душевността ù бе богата, а времето ни бе тъй кратко.
Но ето така е трябвало... И така се случи,
среща случайна - пред една стъклена врата...
И от нея покана топла аз получих,
да вляза в храма на нейната Душа!
Тя каза: „- Влез във храма!
Влез и, ако ти хареса, остани!"
Трудно страницата на миналото отгърнах.
Преборих една сърдечна моя рана... и отвърнах:
Щом рекла, си ще вляза...
Щом рекла си... и ще поостана...
Изпървом червени рози ще поставя ей в онази ваза.
После свещ ще запаля в знак на благодарност за любезната покана!
Душата ти със стих любовен ще погаля,
за да избърша пепелта на старата омраза,
която примесена със сълзи горчиви тук-таме я каля
и Я принуждава за милост в тъмните надежди да се валя!
После със специална нежна ръкавица,
направена от пух и пера на жар птица,
витражните стъкла на храма на Душата ти ще позачистя -
да влезе светлина ведра и духовно напориста!
Искам аз на сутринта Душата твоя да е будна!
Искам очите ти красиви да са отворени!
Искам да са свидетели на нещата... от мен сторени!
Искам да ме видиш прав пред олтара в мисия трудна!
Всички свещи във Душата ще запаля сам!
Всичко, що е от восък, ще гори
и за здраве, и за упокой дори...
трябва да личи, нали, че е Душевен храм.
Ще сторя грях във името на любовта,
клисаря ще почерпя с вино руйно!
Изтерзаните камбани на твоята душа
рано сутринта по изгрев той да забие буйно, буйно!
В центъра Душевен под купола ù ще застана -
точка силна - от дванадесет лъча светлина огряна!
С две ръце за кръста до сърцето си ще се хвана
и до края на сутрешната литургия там и ще остана!
Знам аз, Бог люби троица!
Молитва - ще отпратя аз към Него в този миг,
пък ако ще това пред всички да е оповестено и със вик!
Молитва - Моята и твоята души да бъдат двоица!
Тук, пред олтара на твоята Душа, в любов се вричам!
Пред красотата ù духовна с наведена глава ù коленича!
От предните си грехове любовни се отричам
и пред всички заявявам, че много те обичам!
Ще остана в твоя Храм Душевен, докато ти ми позволиш!
Няма за нищо и пред никого да настоявам!
Оставям ти сама нещата си да прецениш.
Решението твое без да се моля ще приема - единствено на любовта се уповавам!
© Ригит All rights reserved.