5.06.2011 г., 11:50

Клетва в храм душевен

1.7K 2 1

Клетва в храм душевен

 

Случи се така, щото с една жена позната,

по ред независещи от нас  причини,

разделихме се... ей нà - за нищо! И минаха, ехеее...  години...

А как бяхме влюбени...? Не питай! От  тук…  та чак до небесата!

 

Всичко беше  хубаво, слънчево и сладко,

но така и не успях да навляза в дебрите ù на  Душата.

Докоснаха ни се за малко, само във синхрон, сърцата...

Може би защото душевността ù бе богата, а времето ни бе тъй кратко.

 

Но ето така е трябвало... И така се  случи,

среща случайна - пред една стъклена  врата...

И от нея покана топла аз получих,

да вляза в храма на нейната Душа!

 

Тя каза: „- Влез във храма!

Влез и, ако ти хареса, остани!"

Трудно страницата на миналото отгърнах.

Преборих  една сърдечна  моя рана... и отвърнах:

 

Щом рекла, си ще вляза...

Щом рекла си...  и ще  поостана...

Изпървом червени рози ще поставя ей  в онази ваза.

После свещ ще запаля в знак на благодарност за любезната покана!

 

Душата ти със стих любовен ще погаля,

за да избърша пепелта на старата омраза,

която примесена със сълзи горчиви  тук-таме я каля

и Я  принуждава за милост в тъмните надежди да се валя!

 

После със специална нежна ръкавица,

направена от пух и пера на жар птица,

витражните стъкла на храма на Душата ти ще позачистя -

да влезе светлина ведра и духовно напориста!

 

Искам аз  на  сутринта  Душата твоя  да е будна!

Искам очите ти красиви да са отворени!

Искам да са свидетели на нещата... от мен сторени!

Искам да ме видиш прав пред олтара в мисия трудна!

 

Всички свещи във Душата ще запаля сам!

Всичко, що е от восък, ще гори

и за здраве, и за упокой дори...

трябва да личи, нали, че е Душевен храм.

 

Ще сторя грях във името на любовта,

клисаря ще почерпя с вино руйно!

Изтерзаните камбани на твоята душа

рано сутринта по изгрев той да забие буйно, буйно!

 

В центъра Душевен под купола ù ще застана -

точка силна - от дванадесет лъча светлина огряна!

С две ръце за кръста до сърцето си ще се хвана

и до края на сутрешната литургия там и ще остана!

 

Знам аз, Бог люби троица!

Молитва - ще отпратя аз към Него в този миг,

пък ако ще  това пред всички да е оповестено и със вик!

Молитва - Моята и твоята души да бъдат двоица!

 

 

Тук, пред олтара на твоята Душа, в любов се вричам!

Пред красотата ù  духовна с наведена глава ù коленича!

От предните си грехове любовни се отричам

и пред всички заявявам, че много те обичам!

 

Ще остана в твоя Храм Душевен, докато ти ми позволиш!

Няма за нищо и пред никого да настоявам!

Оставям ти сама нещата си да прецениш.

Решението твое без да се моля ще приема - единствено на любовта се уповавам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ригит Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Молитва - Моята и твоята души да бъдат двоица! -Дано молитвата ти да бъде чута!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...