Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
19 ago 2006, 11:05

Клевета 

  Poesía
719 0 12

      Клевета

 

Дойде,дори не ме погледна,

не каза даже  - „Добър ден”.

Безразличието ти ме засегна,

а как те чаках да спреш до мен.

 

Не знаех нищо и затова се питах:

Какво ли случило се е със теб?

В тревожни мисли се оплитах,

причина търсех аз, за твоя гнет.

 

А ти, мълчиш и гледаш строго,

но в погледа ти виждам и тъга.

Сега си тук, но си различен - много,

така жесток, не си бил, никога.

 

- Защо мълчиш? Това ме погубва.

Какво... за мен ли… не, ама как?…

О не, какво… нима им повярва?...

И откога ти в мен съзираш враг?

 

- Как им повярвах ли? Ами не знам.

Да, вярно е, познавам те... и то добре.

Защо ли ,така лесно се доверявам?...

Прости, прости   на твоето момче!

 

И аз прощавам, но болката  остава,

и питам се, каква ли е тяхната съдба?

С какви ли думи някой ги оклеветява,

че те отвръщат на света със  злоба?...

 

Но има нещо, което за мен значи много,

и то усеща се без думи и без глас.

Дори за миг да се намесят „лоши” хора,

знаем истината и чувството е в нас.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави за стиха ,Етчи!
  • Вероника,много ти благодаря.
    И аз с усмивка ще те поздравя.
    Така дълга е тази тема - клевета,
    само със стиха едва ли ще я изясня.
  • Да Гери,тогава най-боли -
    когато свой те заклейми.
    Тогава нараненото сърце кърви
    и вяра в погледа не виждаш ти.

    Ние трябва да отвърнем с добрина
    тъй както правилно ти казваш Иво.
    Когато чисто е сърцето от вина
    живота дава ни и битие щастливо.

    Поздрав и усмивка в разгара на тази нощ съботна
    и дано мъничко прохлада сетим-спасение от жегата
  • Хубаво и вярно даже
    добрина да се покаже,
    на тоз,който ни рьнява,
    а Живота- лошия отсява...
  • Боли, когато те посочат с пръст,
    когато без вина те заклеймяват,
    очи любими, щом във теб се усъмнят,
    поемаш болката си като кръст...

    Поздрав, Етчи!
  • Да ,Злати ,туй е нейната задача
    да гази и почерня радостта.
    Ала сърцето искренно е пазача
    то пази непорочна,чиста любовта.

    Поздрав и усмивка
  • Тя, клюката, не спи и често безпогрешно
    уцелва чуждото спокойствие без задръжки,
    но който вярва в любовта и я познава,
    не би се оковал с веригите й ... къси.

    Интересна тема си започнала, Анета. Най-искрени поздрави.
  • Здравей Сияна, благодаря за коментара.
    Ти чрез стройна рима показваш отношение.
    Аз благодарна съм,че поне засега проблема
    не познавам и не ми е носил притеснение.

    Поздрав и усмивка
  • Лесно е на лоши хора да повярваш,
    които искат да те скарат с твоето момче.
    Лесно е,но остава болка.Бягаш
    от себе си и погубваш своето сърце.
    Затова ако наистина някого обичаш
    отдай му се така,както те зове
    любовта или там както я натичат.
    Обичай за да си обичан.Тъй е по-добре
  • Благодаря ви много Христо и Петя
    ех,как харесвам в рими коментар.
    Това е приказка за вярата в човека
    а тя е стара,колкото света е стар.

    Поздрав и усмивка
  • В живота си ще срещаш думи най-лъжовни.
    През тях мини с гордо вдигната глава.
    Защото чувствата ви са съдбовни,
    и ще оцелее в сърцата ваши Любовта!
    Поздрави,Етчи!
  • Не вярвай на злобните думи!
    Не вярвай на чужди лъжи!
    Във своята истина вярвай!
    По-силна от тез клевети!

    Поздрави за стиха, Ани!!!

Propuestas
: ??:??