Клевета
Клевета
Дойде,дори не ме погледна,
не каза даже - „Добър ден”.
Безразличието ти ме засегна,
а как те чаках да спреш до мен.
Не знаех нищо и затова се питах:
Какво ли случило се е със теб?
В тревожни мисли се оплитах,
причина търсех аз, за твоя гнет.
А ти, мълчиш и гледаш строго,
но в погледа ти виждам и тъга.
Сега си тук, но си различен - много,
така жесток, не си бил, никога.
- Защо мълчиш? Това ме погубва.
Какво... за мен ли… не, ама как?…
О не, какво… нима им повярва?...
И откога ти в мен съзираш враг?
- Как им повярвах ли? Ами не знам.
Да, вярно е, познавам те... и то добре.
Защо ли ,така лесно се доверявам?...
Прости, прости на твоето момче!
И аз прощавам, но болката остава,
и питам се, каква ли е тяхната съдба?
С какви ли думи някой ги оклеветява,
че те отвръщат на света със злоба?...
Но има нещо, което за мен значи много,
и то усеща се без думи и без глас.
Дори за миг да се намесят „лоши” хора,
знаем истината и чувството е в нас.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
