6 jun 2024, 2:10

Климати

  Poesía
367 4 6

Не са ли цензорите на духа

изровени от ледена епоха?

И всяка зима репетират 

старо агрегатно състояние. 

Но когато дойде лятото 

изгарят в кладата на чувствата 

забранените слова за климата. 

И все сънуват мастодонти, 

саблезъби тигри и мамути!

В пещерата на страха 

танцуват сенки...

Там всеки страх е подозрителен. 

Добре ще е да помълчим, 

защото словото привлича 

враговете. 

А те са кошмарни канибали, 

които дебнат някой да заспи. 

И после?!

Вече трябва да замълча, 

защото цензорите бдят!

И пазят с несломим възторг 

под стража нашите копнения.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...