6 jun 2024, 2:10

Климати

  Poesía
360 4 6

Не са ли цензорите на духа

изровени от ледена епоха?

И всяка зима репетират 

старо агрегатно състояние. 

Но когато дойде лятото 

изгарят в кладата на чувствата 

забранените слова за климата. 

И все сънуват мастодонти, 

саблезъби тигри и мамути!

В пещерата на страха 

танцуват сенки...

Там всеки страх е подозрителен. 

Добре ще е да помълчим, 

защото словото привлича 

враговете. 

А те са кошмарни канибали, 

които дебнат някой да заспи. 

И после?!

Вече трябва да замълча, 

защото цензорите бдят!

И пазят с несломим възторг 

под стража нашите копнения.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...