Jun 6, 2024, 2:10 AM

Климати

  Poetry
361 4 6

Не са ли цензорите на духа

изровени от ледена епоха?

И всяка зима репетират 

старо агрегатно състояние. 

Но когато дойде лятото 

изгарят в кладата на чувствата 

забранените слова за климата. 

И все сънуват мастодонти, 

саблезъби тигри и мамути!

В пещерата на страха 

танцуват сенки...

Там всеки страх е подозрителен. 

Добре ще е да помълчим, 

защото словото привлича 

враговете. 

А те са кошмарни канибали, 

които дебнат някой да заспи. 

И после?!

Вече трябва да замълча, 

защото цензорите бдят!

И пазят с несломим възторг 

под стража нашите копнения.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...