2 may 2015, 18:41

Клисура 

  Poesía » Del paisaje
786 0 0

Пресичат се хладни пътеки

и подскачат със смях в полумрака.

 Но после бавно утихват

и замрели очакват зората.

 

В клисурата самотно е нощем,

когато изгаря всяка душа.

В клисурата тихо е вечер,

когато плаща си сваля сънят.

© Марти Драганова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??