2 мая 2015 г., 18:41

Клисура 

  Поэзия » Пейзажная
788 0 0

Пресичат се хладни пътеки

и подскачат със смях в полумрака.

 Но после бавно утихват

и замрели очакват зората.

 

В клисурата самотно е нощем,

когато изгаря всяка душа.

В клисурата тихо е вечер,

когато плаща си сваля сънят.

© Марти Драганова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??