May 2, 2015, 6:41 PM

Клисура 

  Poetry » Landscape
857 0 0
Пресичат се хладни пътеки
и подскачат със смях в полумрака.
Но после бавно утихват
и замрели очакват зората.
В клисурата самотно е нощем,
когато изгаря всяка душа.
В клисурата тихо е вечер,
когато плаща си сваля сънят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марти Драганова All rights reserved.

Random works
: ??:??