2.05.2015 г., 18:41 ч.

Клисура 

  Поезия » Пейзажна
789 0 0

Пресичат се хладни пътеки

и подскачат със смях в полумрака.

 Но после бавно утихват

и замрели очакват зората.

 

В клисурата самотно е нощем,

когато изгаря всяка душа.

В клисурата тихо е вечер,

когато плаща си сваля сънят.

© Марти Драганова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??