Клонче преброени самоти(JoannaVas&Cefules)
от утрото в което те желая
и залюлей желанията си
непредсказуеми и тихи, ей тъй
в гальовността си да пригушат
обагрените, падащите листи
на есента постилаща пътеки
пред звънките нозе на мисълта...
-Ще ти откъсна клонче
и щом го залюлея,
с росата ще пилея
ноти,
и мисли
и тежките мълчания
когато съм без теб.
-Ще дирижира есента безропотна,
ще лее съзи
небето подир нас,
и ще ни носи на ръце през вековете
онази песен
с която се събуждат сетивата
след вечния си сън
и раждат се планети - по листите
мълчания,
с които те достигам...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados