- Откъсни ми клонче
от утрото в което те желая
и залюлей желанията си
непредсказуеми и тихи, ей тъй
в гальовността си да пригушат
обагрените, падащите листи
на есента постилаща пътеки
пред звънките нозе на мисълта...
-Ще ти откъсна клонче
и щом го залюлея,
с росата ще пилея
ноти, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация