- Откъсни ми клонче
от утрото в което те желая
и залюлей желанията си
непредсказуеми и тихи, ей тъй
в гальовността си да пригушат
обагрените, падащите листи
на есента постилаща пътеки
пред звънките нозе на мисълта...
-Ще ти откъсна клонче
и щом го залюлея,
с росата ще пилея
ноти, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up