Kлонѝ, но не достига

krvelkov (Красимир)
265 334

12 nov 2024, 5:35

Poesía » De amor

78 1 1

Безкрайното случайно ме повика.

Аз бях и съм и ще, и вчера, утре и сега.

Преброих го и усетих, че сме си прилика.

Извираме и вливаме се в една река.

Кръговрата нежно ме прегърна.

Спиралата целуна ме като жена.

Магията в живота ми се върна,

но без угризения и без вина.

Омагьосания кръг превърна се в нищо.

Но не изчезна, а претвори се в тишина.

Любовта създаде ме - и мен и всичко,

а безкрая ме привлече след това...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.