Kлонѝ, но не достига
Безкрайното случайно ме повика.
Аз бях и съм и ще, и вчера, утре и сега.
Преброих го и усетих, че сме си прилика.
Извираме и вливаме се в една река.
Кръговрата нежно ме прегърна.
Спиралата целуна ме като жена.
Магията в живота ми се върна,
но без угризения и без вина.
Омагьосания кръг превърна се в нищо.
Но не изчезна, а претвори се в тишина.
Любовта създаде ме - и мен и всичко,
а безкрая ме привлече след това...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Всички права запазени
