12.11.2024 г., 5:35 ч.

Kлонѝ, но не достига 

  Поезия » Любовна
104 1 1

Безкрайното случайно ме повика.

Аз бях и съм и ще, и вчера, утре и сега.

Преброих го и усетих, че сме си прилика.

Извираме и вливаме се в една река.

 

Кръговрата нежно ме прегърна.

Спиралата целуна ме като жена.

Магията в живота ми се върна,

но без угризения и без вина.

 

Омагьосания кръг превърна се в нищо.

Но не изчезна, а претвори се в тишина.

Любовта създаде ме - и мен и всичко,

а безкрая ме привлече след това...

© Красимир Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Младене, прости любопитството ми, но хареса стихчето заради поезията или математиката
    ... и знам, че са предизвикателство, но не харесвам триъгълници
Предложения
: ??:??