Безкрайното случайно ме повика.
Аз бях и съм и ще, и вчера, утре и сега.
Преброих го и усетих, че сме си прилика.
Извираме и вливаме се в една река.
Кръговрата нежно ме прегърна.
Спиралата целуна ме като жена.
Магията в живота ми се върна,
но без угризения и без вина.
Омагьосания кръг превърна се в нищо.
Но не изчезна, а претвори се в тишина.
Любовта създаде ме - и мен и всичко,
а безкрая ме привлече след това...
© Красимир All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
