Kлонѝ, но не достига

Poetry » Love

439 1 1

Безкрайното случайно ме повика.

Аз бях и съм и ще, и вчера, утре и сега.

Преброих го и усетих, че сме си прилика.

Извираме и вливаме се в една река.

Кръговрата нежно ме прегърна.

Спиралата целуна ме като жена.

Магията в живота ми се върна,

но без угризения и без вина.

Омагьосания кръг превърна се в нищо.

Но не изчезна, а претвори се в тишина.

Любовта създаде ме - и мен и всичко,

а безкрая ме привлече след това...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

krvelkov (Красимир)

Младене, прости любопитството ми, но хареса стихчето заради поезията или математиката
... и знам, че са предизвикателство, но не харесвам триъгълници

2024-11-12T11:49:32+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0