mspasov29 (Мартин Спасов)
121 16
4 nov 2011, 21:01

Клоните на живота 

  Poesía
740 0 8

 

Катерих житейските клони

и те изподраха мечтите ми.

Прилагаха свои закони –

нечувани и неписани.

 

Нечестно върха бранеха –

коварно рушаха гнездата.

С плод кисел винаги хранеха

и тялото, и душата.

 

И стъпките мои препъваха,

плющяха ми вейки в лицето.

Сълзите в земята потъваха

и аз виждах ясно небето.

 

Простих им. Разбрах аз, че зло

не ще победи в мен доброто.

Качих и последния клон -

сега той ми пази гнездото.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??