4 нояб. 2011 г., 21:01

Клоните на живота 

  Поэзия
782 0 8
Катерих житейските клони
и те изподраха мечтите ми.
Прилагаха свои закони –
нечувани и неписани.
Нечестно върха бранеха –
коварно рушаха гнездата.
С плод кисел винаги хранеха
и тялото, и душата.
И стъпките мои препъваха,
плющяха ми вейки в лицето.
Сълзите в земята потъваха
и аз виждах ясно небето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Спасов Все права защищены

Предложения
: ??:??