Клоните на живота
Катерих житейските клони
и те изподраха мечтите ми.
Прилагаха свои закони –
нечувани и неписани.
Нечестно върха бранеха –
коварно рушаха гнездата.
С плод кисел винаги хранеха
и тялото, и душата.
И стъпките мои препъваха,
плющяха ми вейки в лицето.
Сълзите в земята потъваха
и аз виждах ясно небето.
Простих им. Разбрах аз, че зло
не ще победи в мен доброто.
Качих и последния клон -
сега той ми пази гнездото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартин Спасов Все права защищены
