mspasov29 (Мартин Спасов)
121 16
4.11.2011 г., 21:01 ч.

Клоните на живота 

  Поезия
739 0 8

 

Катерих житейските клони

и те изподраха мечтите ми.

Прилагаха свои закони –

нечувани и неписани.

 

Нечестно върха бранеха –

коварно рушаха гнездата.

С плод кисел винаги хранеха

и тялото, и душата.

 

И стъпките мои препъваха,

плющяха ми вейки в лицето.

Сълзите в земята потъваха

и аз виждах ясно небето.

 

Простих им. Разбрах аз, че зло

не ще победи в мен доброто.

Качих и последния клон -

сега той ми пази гнездото.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??