Клошари

12 nov 2009, 14:46

Poesía » Otra

1238 0 2

Видях ги!

Пред кофите с боклука...

и гледката ужасна бе!

Одрипани, одърпани...

Оръфани, омърляни...

Човешки същества.

Жена и мъж.

Във кофите с боклука ровеха,

но погледите...!?!

Не зная как ги заговорих,

бях с кученцето си и се засрамих.

Тъй нежно гледаха се те, че,

Боже мили, всеки можеше да им завиди.

И тя ми каза, милата:

- Обичам го! Обичам го!

Но нямаме парички!

И как да го спася от болестта?

И нямам работа и нямам дом.

Живеем под един балкон.

Събирам всякакъв картон.

Дано да мога да сбера парички.

Дано да оцелеем, всички!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.