Клошари
Видях ги!
Пред кофите с боклука...
и гледката ужасна бе!
Одрипани, одърпани...
Оръфани, омърляни...
Човешки същества.
Жена и мъж.
Във кофите с боклука ровеха,
но погледите...!?!
Не зная как ги заговорих,
бях с кученцето си и се засрамих.
Тъй нежно гледаха се те, че,
Боже мили, всеки можеше да им завиди.
И тя ми каза, милата:
- Обичам го! Обичам го!
Но нямаме парички!
И как да го спася от болестта?
И нямам работа и нямам дом.
Живеем под един балкон.
Събирам всякакъв картон.
Дано да мога да сбера парички.
Дано да оцелеем, всички!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Терзиева Всички права запазени
