12 нояб. 2009 г., 14:46

Клошари

1.6K 1 2

Видях ги!

Пред кофите с боклука...

и  гледката ужасна бе!

Одрипани, одърпани...

Оръфани, омърляни...

Човешки същества.

Жена и мъж.

Във кофите с боклука ровеха,

но погледите...!?!

Не зная как ги заговорих,

бях с кученцето си и се засрамих.

Тъй нежно гледаха се те, че,

Боже мили, всеки можеше да им завиди.

И тя ми каза, милата:

-  Обичам го! Обичам го!

Но нямаме парички!

И как да го спася от болестта?

И нямам работа и нямам дом.

Живеем под един балкон.

Събирам всякакъв картон.

Дано да мога да сбера парички.

Дано да оцелеем, всички!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Терзиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...