Клошари
Видях ги!
Пред кофите с боклука...
и гледката ужасна бе!
Одрипани, одърпани...
Оръфани, омърляни...
Човешки същества.
Жена и мъж.
Във кофите с боклука ровеха,
но погледите...!?!
Не зная как ги заговорих,
бях с кученцето си и се засрамих.
Тъй нежно гледаха се те, че,
Боже мили, всеки можеше да им завиди.
И тя ми каза, милата:
- Обичам го! Обичам го!
Но нямаме парички!
И как да го спася от болестта?
И нямам работа и нямам дом.
Живеем под един балкон.
Събирам всякакъв картон.
Дано да мога да сбера парички.
Дано да оцелеем, всички!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Снежана Терзиева Все права защищены
