22 mar 2008, 16:59

Клошарят 

  Poesía
1937 1 33
Сънни вечери и нощи разлюбени,
мокри лампи и прогнил тротоар,
и прозорци, мъртвешки озъбени,
срещу времето - стар антиквар.

Всяка вечер по същата улица
двете сенки безшумно пълзят:
Той е демон от луда приумица,
а другарят му - стар и сакат!

Преподрежда човекът боклуците,
пренарежда Света от Началото:
дал е прошка на всичките блудници
и лепи от парченца хляб цялото.

После в шепата тъжна и топла
дава порция милост - живот
на косматата куцаща топка...
Най-щастливият жив идиот!

И в нощта, тъй безлунна, мъртвешка,
грейва тъмното крачещо чучело,
озарено от поглед човешки -
от очите любящи на кучето!

© Владимир Владимиров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??