Клошарят
Сънни вечери и нощи разлюбени,
мокри лампи и прогнил тротоар,
и прозорци, мъртвешки озъбени,
срещу времето - стар антиквар.
Всяка вечер по същата улица
двете сенки безшумно пълзят:
Той е демон от луда приумица,
а другарят му - стар и сакат!
Преподрежда човекът боклуците,
пренарежда Света от Началото:
дал е прошка на всичките блудници
и лепи от парченца хляб цялото.
После в шепата тъжна и топла
дава порция милост - живот
на косматата куцаща топка...
Най-щастливият жив идиот!
И в нощта, тъй безлунна, мъртвешка,
грейва тъмното крачещо чучело,
озарено от поглед човешки -
от очите любящи на кучето!
мокри лампи и прогнил тротоар,
и прозорци, мъртвешки озъбени,
срещу времето - стар антиквар.
Всяка вечер по същата улица
двете сенки безшумно пълзят:
Той е демон от луда приумица,
а другарят му - стар и сакат!
Преподрежда човекът боклуците,
пренарежда Света от Началото:
дал е прошка на всичките блудници
и лепи от парченца хляб цялото.
После в шепата тъжна и топла
дава порция милост - живот
на косматата куцаща топка...
Най-щастливият жив идиот!
И в нощта, тъй безлунна, мъртвешка,
грейва тъмното крачещо чучело,
озарено от поглед човешки -
от очите любящи на кучето!
© Владимир Владимиров All rights reserved.
Що се отнася до писането-не знам дали ще пропиша скоро! Няма по-голям убиец на вдъхновението от реалните житейски проблеми.
