22 мар. 2008 г., 16:59

Клошарят

2.3K 1 32
Сънни вечери и нощи разлюбени,
мокри лампи и прогнил тротоар,
и прозорци, мъртвешки озъбени,
срещу времето - стар антиквар.

Всяка вечер по същата улица
двете сенки безшумно пълзят:
Той е демон от луда приумица,
а другарят му - стар и сакат!

Преподрежда човекът боклуците,
пренарежда Света от Началото:
дал е прошка на всичките блудници
и лепи от парченца хляб цялото.

После в шепата тъжна и топла
дава порция милост - живот
на косматата куцаща топка...
Най-щастливият жив идиот!

И в нощта, тъй безлунна, мъртвешка,
грейва тъмното крачещо чучело,
озарено от поглед човешки -
от очите любящи на кучето!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Владимиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за ласкавите думи, Елена!Знам само, че ме води чувството, но как и кой го облича в думи-не знам.Сякаш не съм аз.
  • Здравей, Дениса! Благодаря ти за хубавите думи към мен и за моите стихотворения! Що се отнася до писането-не знам дали ще пропиша скоро! Няма по-голям убиец на вдъхновението от реалните житейски проблеми.
    Поздрав!
  • Хей, Търсещият, върнал си се! Радвам се да те видя отново, с удоволствие те препрочитах, докато те нямаше... Всъщност, чакам нещо да публикуваш пак, хайде, чудесно пишеш
  • Остави ме безмълвен, Мария! Никога не съм получавал такъв коментар.
    Много ти благодаря!
  • Великолепно! Много силен автор си, със своя поетична палитра и неподражаемо светоусещане! Аплодисменти от мен!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...