Сънни вечери и нощи разлюбени,
мокри лампи и прогнил тротоар,
и прозорци, мъртвешки озъбени,
срещу времето - стар антиквар.
Всяка вечер по същата улица
двете сенки безшумно пълзят:
Той е демон от луда приумица,
а другарят му - стар и сакат!
Преподрежда човекът боклуците,
пренарежда Света от Началото:
дал е прошка на всичките блудници
и лепи от парченца хляб цялото. ...