22.03.2008 г., 16:59

Клошарят

2.3K 1 32
Сънни вечери и нощи разлюбени,
мокри лампи и прогнил тротоар,
и прозорци, мъртвешки озъбени,
срещу времето - стар антиквар.

Всяка вечер по същата улица
двете сенки безшумно пълзят:
Той е демон от луда приумица,
а другарят му - стар и сакат!

Преподрежда човекът боклуците,
пренарежда Света от Началото:
дал е прошка на всичките блудници
и лепи от парченца хляб цялото.

После в шепата тъжна и топла
дава порция милост - живот
на косматата куцаща топка...
Най-щастливият жив идиот!

И в нощта, тъй безлунна, мъртвешка,
грейва тъмното крачещо чучело,
озарено от поглед човешки -
от очите любящи на кучето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Владимиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за ласкавите думи, Елена!Знам само, че ме води чувството, но как и кой го облича в думи-не знам.Сякаш не съм аз.
  • Здравей, Дениса! Благодаря ти за хубавите думи към мен и за моите стихотворения! Що се отнася до писането-не знам дали ще пропиша скоро! Няма по-голям убиец на вдъхновението от реалните житейски проблеми.
    Поздрав!
  • Хей, Търсещият, върнал си се! Радвам се да те видя отново, с удоволствие те препрочитах, докато те нямаше... Всъщност, чакам нещо да публикуваш пак, хайде, чудесно пишеш
  • Остави ме безмълвен, Мария! Никога не съм получавал такъв коментар.
    Много ти благодаря!
  • Великолепно! Много силен автор си, със своя поетична палитра и неподражаемо светоусещане! Аплодисменти от мен!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...