25 oct 2019, 7:53  

Клоунът

  Poesía » Otra
749 0 1

                                                     Клоунът

 

Клоунът най-тъжният човек в мрака,

далеч от манежа, от бляскавата светлина.

Размаза, се маската с усмивка,той плака,

сърцето го заболя а можеше да почака!

 

Навън вали,дъждът скрива неговите сълзи,

усмивката я няма сега на неговото лице,уви.

Остана сам самичък той на този свят,

а имаше семейство и с това той бе богат!

 

-Защо плачеш чичко,нещо много ли те боли?

-попита мъничко момиче със сълзи в очи.

-Нали клоуните в цирка никога не плачат?

-Не плача миличко ,това е дъжд,не са сълзи!

 

Избърса сълзите си и го хвана за ръка,

представлението продължава,чакат го деца!

Усмивката появи се отново на неговата уста,

добър човек,най-тъжният човек на света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...