Клоунът

Клоунът най-тъжният човек в мрака,

далеч от манежа, от бляскавата светлина.

Размаза, се маската с усмивка,той плака,

сърцето го заболя а можеше да почака!

Навън вали,дъждът скрива неговите сълзи,

усмивката я няма сега на неговото лице,уви.

Остана сам самичък той на този свят,

а имаше семейство и с това той бе богат!

-Защо плачеш чичко,нещо много ли те боли?

-попита мъничко момиче със сълзи в очи.

-Нали клоуните в цирка никога не плачат?

-Не плача миличко ,това е дъжд,не са сълзи!

Избърса сълзите си и го хвана за ръка,

представлението продължава,чакат го деца!

Усмивката появи се отново на неговата уста,

добър човек,най-тъжният човек на света!